Денталният имплант (също известен като ендосеен имплант или фикстура) е протеза, която взаимодейства с костта на челюстта или черепа, за да поддържа дентална протеза като корона, мост, протеза или лицева протеза, или да действа като ортодонтски анкер. Основата за съвременните дентални импланти е биологичен процес, наречен осеоинтеграция, при който материали като титан или цирконий формират тясна връзка с костта. Първоначално имплантът се поставя така, че да е вероятно да се осеоинтегрира, след което се добавя дентална протеза. За осеоинтеграцията се изисква променлив период на заздравяване, преди денталната протеза (зъб, мост или протеза) да бъде прикрепена към импланта или да бъде поставен абатмент, който ще държи денталната протеза/корона.
Успехът или неуспехът на имплантите зависи основно от дебелината и здравето на костта и венечните тъкани, които обграждат импланта, но също така и от здравето на лицето, получаващо лечението, и лекарствата, които влияят на шансовете за осеоинтеграция. Също така се оценява количеството на стреса, което ще бъде поставено върху импланта и фикстурата по време на нормална функция. Планирането на позицията и броя на имплантите е ключово за дългосрочното здраве на протезата, тъй като биомеханичните сили, създадени по време на дъвчене, могат да бъдат значителни. Позицията на имплантите се определя от позицията и ъгъла на съседните зъби, чрез лабораторни симулации или чрез използване на компютърна томография с CAD/CAM симулации и хирургически водачи, наречени стентове. Предпоставките за дългосрочен успех на осеоинтегрираните дентални импланти са здрава кост и венец. Тъй като и двете могат да атрофират след изваждане на зъб, понякога се изискват предпротезни процедури като повдигане на синуса или трансплантации на венец, за да се възсъздадат идеалната кост и венец.
Крайната протеза може да бъде фиксирана, където лицето не може да премахне протезата или зъбите от устата си, или сменяема, където може да премахне протезата. Във всеки случай към имплантната фикстура се прикрепя абатмент. Където протезата е фиксирана, короната, мостът или протезата се фиксират към абатмента или с винтове за закъснение, или с дентален цимент. Където протезата е сменяема, в протезата се поставя съответстващ адаптер, така че двете части могат да бъдат закрепени заедно.
Рисковете и усложненията, свързани с терапията с импланти, се делят на такива, които възникват по време на операцията (като прекомерно кървене или увреждане на нерви, недостатъчна първична стабилност), такива, които възникват през първите шест месеца (като инфекция и неуспех в осеоинтеграцията) и такива, които възникват в дългосрочен план (като пери-имплантит и механични неуспехи). В присъствието на здрави тъкани, добре интегриран имплант с подходящи биомеханични натоварвания може да има 5-годишни и повече проценти на оцеляване от 93 до 98 процента и 10 до 15 години живот на протезните зъби. Дългосрочните проучвания показват 16- до 20-годишен успех (имплан